Кашлицата е рефлекторен акт със защитна функция, който позволява да се изхвърлят секретите и чуждите тела, които задръстват дихателните пътища. Кашлицата е чест повод за консултация през есенно-зимния сезон. Тя се свързва най-често със заболявания на дихателните пътища.

Рисковите фактори включват: тютюнопушене (вкл. пасивно), алергия, замърсен въздух, преохлаждане на дихателните пътища или прекаленото им изсушаване (при поддържане на висока температура в дома и изсушаване на въздуха от отоплителни тела), имунен дефицит и др.  Острата кашлица най-често е резултат от инфекция. Като остра се определя кашлица с давност по-малко от 3 седмици.

В своята начална фаза, инфекцията, предизвикваща остра кашлица, най-често е вирусна. Вирусите, които причиняват инфекции на дихателните пътища и кашлица, са повече от 200 вида – грипни, парагрипни, респираторно-синцитиални и т.н. Понякога в основата на кашлицата може да стои и друг проблем – напр. гастро-езофагеален рефлукс, попадане на чуждо тяло в дихателните пътища и др.

Кашлицата бива суха и влажна. При сухата, непродуктивна кашлица, няма отхрачване. Тя е мъчителна и уморителна за пациента. При влажната кашлица има секрет, чието отделяне е повече или по-малко затруднено.

При налична кашлица се препоръчва ограничаване на тютюнопушенето – активно или пасивно, поддържане на температура в стаята около 20 градуса, прием на повече течности и по-чести промивки на носа с физиологичен разтвор.